Въздушното замърсяване не само влошава качеството на живота, но и допринася за развитието и прогресирането на сериозни хронични заболявания. Според данни от 2015 г. замърсеният въздух е отговорен за:

  • 21% от всички смъртни случаи, свързани със сърдечно-съдови заболявания;
  • 25% от смъртните случаи, причинени от исхемична болест на сърцето;
  • 24% от смъртните случаи, свързани с инсулти;
  • 27% от смъртните случаи, причинени от рак на белите дробове.
Снимка на Chris LeBoutillier: https://www.pexels.com/photo/photography-of-factory-929385/

Освен това, външното (околното) замърсяване на въздуха изглежда е значителен, макар и все още не напълно количествено оценен, рисков фактор за:

  • невроразвойни нарушения при деца;
  • невродегенеративни заболявания при възрастни.

Икономическата тежест на замърсяването на въздуха

Лошото качество на въздуха не само застрашава здравето, но води и до значителни икономически загуби, включително:

  • разходи за медицинско обслужване – приблизително 21 милиарда щатски долара в световен мащаб през 2015 г.;
  • загубена икономическа продуктивност в резултат на болести и преждевременна смърт;
  • разходи, свързани с деградацията на околната среда.

Какви са основните източници на замърсяване?

Основните причини за влошаването на въздушното качество включват:

  1. Бърза индустриализация и разширяване на мегаполисите
    В момента около 66% от световното население живее в урбанизирани райони, а този процент ще продължи да расте. Това създава нови предизвикателства в инфраструктурата, здравеопазването, градското планиране и опазването на околната среда. За индустрията това означава необходимост от устойчиви енергийни източници и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива.
  2. Увеличена употреба на моторни превозни средства
    С нарастването на градското население се увеличава и броят на автомобилите, което поставя нови предизвикателства пред транспортното планиране и качеството на въздуха.
  3. Интензивно земеделие и нарастваща нужда от храна
    За да се осигури достатъчно храна и стоки за растящото население, в селското стопанство се използват все повече пестициди и токсични химикали. Тези вещества реагират с въздуха, водата и почвата, което води до дълготрайно замърсяване с негативни последици както за човека, така и за природните екосистеми.

Замърсяването на въздуха е глобален проблем, който изисква спешни мерки на различни нива – от политики за опазване на околната среда до лични инициативи за намаляване на въглеродния отпечатък.

Източници:

Landrigan, Philip. (2016). Air pollution and health. The Lancet Public Health. 2. 10.1016/S2468-2667(16)30023-8.

Carlsten, Christopher,(2020).Personal strategies to minimise effects of air pollution on respiratory health: Advice for providers, patients and the public. European Respiratory Journal. https://doi.org/10.1183/13993003.02056-2019]

Категории: Pollution

bg_BGBulgarian