Поради въздействието си върху човешкото здраве и околната среда, борбата със замърсяването на въздуха е сред основните приоритети на организации и компании по целия свят. По-голямата част от необходимите мерки са заложени в институционални и национални политики, които се основават на научни изследвания и осигуряват рамка за действие както на отделните лица, така и на бизнеса. Представяме някои примери от три глобални организации:
ООН
ООН е въвела така наречените Цели за устойчиво развитие:
Тяхната концепция е приложима за всички държави, независимо от ресурсите и доходите им. Борбата с климатичните промени и осигуряването на устойчиво бъдеще изискват глобални усилия. Целите обхващат не само околната среда, но и равенството на работното място, социалната сигурност, правосъдието и здравеопазването.
Световната здравна организация (СЗО)
СЗО е извършила мащабни изследвания върху влиянието на външното и вътрешното (битовото) замърсяване на въздуха. На база на тези проучвания организацията е определила „здравословни“ граници за повечето замърсители и праговете, при които те стават опасни. Според СЗО, днес 9 от 10 души дишат замърсен въздух, в който концентрациите на вредни вещества надвишават допустимите норми. Необходима е непрекъсната политика за подобряване на съответствието с тези норми и за повишаване на обществената информираност относно рисковете за здравето.
Европейската комисия
Европа има едни от най-строгите политики за индустриалните емисии. Компаниите са задължени да измерват своите емисии, да подават регулярни отчети и да се придържат към определени граници. В ЕС емисиите са ограничени до максимално допустимо ниво. Компаниите могат да търгуват с квоти за емисии – тези, които отделят по-малко, могат да продават своите неизползвани квоти на компании с по-високи емисии.
ЕС подкрепя усилията за намаляване на емисиите чрез оптимизиране на производствените процеси, модернизиране на оборудването и инсталиране на филтри. Въпреки това, съществуват емисии, които не могат да бъдат елиминирани по този начин, поради което компаниите търсят начини да ги компенсират. Един от подходите е инвестирането в устойчиви проекти и получаването на съответни сертификати.
Но дали засаждането на дървета в Африка прави въздуха в Германия по-чист? Макар този метод да е ефективен на теория, той не подобрява локалното качество на въздуха в индустриалните зони. Последиците от замърсяването – влиянието върху човешкото здраве, селското стопанство и качеството на водата – остават.
Не сме против търговията с емисии. Вярваме обаче, че са необходими допълнителни действия.
Източници:
Bulgarian 
English 