Въздушното замърсяване не само влошава качеството на живота, но и допринася за развитието и прогресирането на сериозни хронични заболявания. Според данни от 2015 г. замърсеният въздух е отговорен за:
- 21% от всички смъртни случаи, свързани със сърдечно-съдови заболявания;
- 25% от смъртните случаи, причинени от исхемична болест на сърцето;
- 24% от смъртните случаи, свързани с инсулти;
- 27% от смъртните случаи, причинени от рак на белите дробове.
Освен това, външното (околното) замърсяване на въздуха изглежда е значителен, макар и все още не напълно количествено оценен, рисков фактор за:
- невроразвойни нарушения при деца;
- невродегенеративни заболявания при възрастни.
Икономическата тежест на замърсяването на въздуха
Лошото качество на въздуха не само застрашава здравето, но води и до значителни икономически загуби, включително:
- разходи за медицинско обслужване – приблизително 21 милиарда щатски долара в световен мащаб през 2015 г.;
- загубена икономическа продуктивност в резултат на болести и преждевременна смърт;
- разходи, свързани с деградацията на околната среда.
Какви са основните източници на замърсяване?
Основните причини за влошаването на въздушното качество включват:
- Бърза индустриализация и разширяване на мегаполисите
В момента около 66% от световното население живее в урбанизирани райони, а този процент ще продължи да расте. Това създава нови предизвикателства в инфраструктурата, здравеопазването, градското планиране и опазването на околната среда. За индустрията това означава необходимост от устойчиви енергийни източници и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. - Увеличена употреба на моторни превозни средства
С нарастването на градското население се увеличава и броят на автомобилите, което поставя нови предизвикателства пред транспортното планиране и качеството на въздуха. - Интензивно земеделие и нарастваща нужда от храна
За да се осигури достатъчно храна и стоки за растящото население, в селското стопанство се използват все повече пестициди и токсични химикали. Тези вещества реагират с въздуха, водата и почвата, което води до дълготрайно замърсяване с негативни последици както за човека, така и за природните екосистеми.
Замърсяването на въздуха е глобален проблем, който изисква спешни мерки на различни нива – от политики за опазване на околната среда до лични инициативи за намаляване на въглеродния отпечатък.
Източници:
Landrigan, Philip. (2016). Air pollution and health. The Lancet Public Health. 2. 10.1016/S2468-2667(16)30023-8.
Carlsten, Christopher,(2020).Personal strategies to minimise effects of air pollution on respiratory health: Advice for providers, patients and the public. European Respiratory Journal. https://doi.org/10.1183/13993003.02056-2019]
Bulgarian 
English