Environment

Въглеродният оксид (CO) е безцветен, без мирис газ, който е токсичен за хората при вдишване. Той се произвежда, когато горива като бензин, дърва или природен газ се изгарят.

Излагането на високи нива на монооксид на въглерода може да бъде смъртоносно, тъй като той пречи на клетките на тялото да получават достатъчно кислород. Симптомите на отравяне с монооксид на въглерода могат да включват главоболие, замайване, слабост, гадене и болки в гърдите. В тежки случаи може да доведе до загуба на съзнание или смърт.

Хората, които са изложени на ниски нива на монооксид на въглерода за дълъг период от време, могат да изпитат симптоми като умора, задух и болки в гърдите. Децата, възрастните хора и хората с проблеми със сърцето или белите дробове могат да бъдат по-чувствителни към ефектите на монооксида.

Важно е да бъдете наясно с потенциалната опасност от отравяне с монооксид на въглерода и да предприемате стъпки за предотвратяването му. Това включва правилна поддръжка на уредите, които горят горива, използването им съобразно указанията на производителя и инсталиране на детектори за монооксид на въглерода в дома. Ако подозирате, че вие или някой друг може да изпитва отравяне с монооксид на въглерода, трябва незабавно да потърсите медицинска помощ.

Търсите пластмасови алтернативи на любимите си продукти? Тогава сте на точното място! Ще ви представим някои страхотни продукти с подобно или дори по-добро качество, с които ще се превърнете в истински климатичен герой.

Започваме с бамбука – отличен материал за кухненски принадлежности и текстил.

Защо препоръчваме бамбуковите продукти?

Биоразградимост
Бамбукът е естествено биоразградим материал, което означава, че се разпада бързо и без вредни последици за околната среда. За разлика от пластмасата, която може да се разлага стотици години, бамбукът е много по-екологичен избор.

Устойчивост
Бамбукът е сред най-бързо растящите растения в света – може да нарасне до 90 см само за 24 часа и достига зрялост за три до пет години. Това го прави много по-устойчив вариант в сравнение с други материали като дървесината.

Издръжливост
Въпреки че е лек и гъвкав, бамбукът е изключително здрав и издръжлив. Той е устойчив на надрасквания, петна и дори на водни повреди, което го прави чудесен избор за различни приложения.

Многофункционалност
Бамбукът се използва за производството на разнообразни продукти – от мебели и дрехи до кухненски съдове и прибори. Неговата универсалност го прави отлична алтернатива на по-малко устойчиви или по-малко издръжливи материали.

Амонякът е химично съединение, съставено от азот и водород. Той представлява безцветен газ със силна, остра миризма. Амонякът се среща естествено в околната среда и се произвежда от хората за различни цели, като например в торове и почистващи препарати.

Основни източници на амоняк

Амонякът може да има както естествени, така и изкуствени източници. Основните източници включват:

• Селскостопанска дейност – Използва се като тор в земеделието и се отделя при разлагането на органични вещества в почвата.
• Индустриални процеси – Амонякът се произвежда за използване в производството на пластмаси, текстил и почистващи препарати.
• Пречистване на отпадъци – Образува се като страничен продукт при пречистването на отпадъчни води и други органични отпадъци.
• Естествени източници – Получава се при разлагането на органична материя, като животински и растителни остатъци.
• Емисии от превозни средства – Може да се отделя в атмосферата в резултат на автомобилните газове.

Въздействие върху здравето и околната среда

Въпреки че амонякът има важни приложения, е необходимо внимателно управление на неговото производство и освобождаване, за да се минимизират потенциалните рискове за човешкото здраве и околната среда.

При ниски концентрации амонякът не представлява сериозна заплаха за здравето. Въпреки това, излагането на високи нива може да бъде вредно и да причини проблеми с дишането, дразнене на гърлото и кашлица. В тежки случаи може да доведе до увреждане на белите дробове или дори до смърт.

Амонякът е токсичен и за много растения и животни. Ако бъде освободен във въздуха или водата, той може да има негативни последици за околната среда. В атмосферата амонякът може да реагира с други химикали и да образува фини прахови частици, които допринасят за замърсяването на въздуха и могат да окажат неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве.

При работа с продукти, съдържащи амоняк, е важно да се спазват правилата за безопасност, за да се избегне случайно излагане. Ако имате притеснения относно експозицията си на амоняк, препоръчително е да се консултирате с медицински специалист.

Препоръчваме също:

Further sources:

[1] Pubchem

[2] European Environment Agency

Поради въздействието си върху човешкото здраве и околната среда, борбата със замърсяването на въздуха е сред основните приоритети на организации и компании по целия свят. По-голямата част от необходимите мерки са заложени в институционални и национални политики, които се основават на научни изследвания и осигуряват рамка за действие както на отделните лица, така и на бизнеса. Представяме някои примери от три глобални организации:

ООН

ООН е въвела така наречените Цели за устойчиво развитие:  

Тяхната концепция е приложима за всички държави, независимо от ресурсите и доходите им. Борбата с климатичните промени и осигуряването на устойчиво бъдеще изискват глобални усилия. Целите обхващат не само околната среда, но и равенството на работното място, социалната сигурност, правосъдието и здравеопазването.

Световната здравна организация (СЗО)

СЗО е извършила мащабни изследвания върху влиянието на външното и вътрешното (битовото) замърсяване на въздуха. На база на тези проучвания организацията е определила „здравословни“ граници за повечето замърсители и праговете, при които те стават опасни. Според СЗО, днес 9 от 10 души дишат замърсен въздух, в който концентрациите на вредни вещества надвишават допустимите норми. Необходима е непрекъсната политика за подобряване на съответствието с тези норми и за повишаване на обществената информираност относно рисковете за здравето.

Европейската комисия

Европа има едни от най-строгите политики за индустриалните емисии. Компаниите са задължени да измерват своите емисии, да подават регулярни отчети и да се придържат към определени граници. В ЕС емисиите са ограничени до максимално допустимо ниво. Компаниите могат да търгуват с квоти за емисии – тези, които отделят по-малко, могат да продават своите неизползвани квоти на компании с по-високи емисии.

ЕС подкрепя усилията за намаляване на емисиите чрез оптимизиране на производствените процеси, модернизиране на оборудването и инсталиране на филтри. Въпреки това, съществуват емисии, които не могат да бъдат елиминирани по този начин, поради което компаниите търсят начини да ги компенсират. Един от подходите е инвестирането в устойчиви проекти и получаването на съответни сертификати.

Но дали засаждането на дървета в Африка прави въздуха в Германия по-чист? Макар този метод да е ефективен на теория, той не подобрява локалното качество на въздуха в индустриалните зони. Последиците от замърсяването – влиянието върху човешкото здраве, селското стопанство и качеството на водата – остават.

Не сме против търговията с емисии. Вярваме обаче, че са необходими допълнителни действия.

Източници:

1. https://www.un.org/en/sustainable-development-goals
2. https://www.who.int/health-topics/air-pollution#tab=tab_1
3. https://ec.europa.eu/clima/eu-action/eu-emissions-trading-system-eu-ets_en