Въглероден оксид (CO)

Въглеродният оксид (CO) е безцветен, без мирис газ, който е токсичен за хората при вдишване. Той се произвежда, когато горива като бензин, дърва или природен газ се изгарят.

Излагането на високи нива на монооксид на въглерода може да бъде смъртоносно, тъй като той пречи на клетките на тялото да получават достатъчно кислород. Симптомите на отравяне с монооксид на въглерода могат да включват главоболие, замайване, слабост, гадене и болки в гърдите. В тежки случаи може да доведе до загуба на съзнание или смърт.

Хората, които са изложени на ниски нива на монооксид на въглерода за дълъг период от време, могат да изпитат симптоми като умора, задух и болки в гърдите. Децата, възрастните хора и хората с проблеми със сърцето или белите дробове могат да бъдат по-чувствителни към ефектите на монооксида.

Важно е да бъдете наясно с потенциалната опасност от отравяне с монооксид на въглерода и да предприемате стъпки за предотвратяването му. Това включва правилна поддръжка на уредите, които горят горива, използването им съобразно указанията на производителя и инсталиране на детектори за монооксид на въглерода в дома. Ако подозирате, че вие или някой друг може да изпитва отравяне с монооксид на въглерода, трябва незабавно да потърсите медицинска помощ.

Заместете пластмасата с устойчиви материали

Търсите пластмасови алтернативи на любимите си продукти? Тогава сте на точното място! Ще ви представим някои страхотни продукти с подобно или дори по-добро качество, с които ще се превърнете в истински климатичен герой.

Започваме с бамбука – отличен материал за кухненски принадлежности и текстил.

Защо препоръчваме бамбуковите продукти?

Biodegradability

Биоразградимост
Бамбукът е естествено биоразградим материал, което означава, че се разпада бързо и без вредни последици за околната среда. За разлика от пластмасата, която може да се разлага стотици години, бамбукът е много по-екологичен избор.

Sustainability

Устойчивост
Бамбукът е сред най-бързо растящите растения в света – може да нарасне до 90 см само за 24 часа и достига зрялост за три до пет години. Това го прави много по-устойчив вариант в сравнение с други материали като дървесината.

Durability

Издръжливост
Въпреки че е лек и гъвкав, бамбукът е изключително здрав и издръжлив. Той е устойчив на надрасквания, петна и дори на водни повреди, което го прави чудесен избор за различни приложения.

Versatility

Многофункционалност
Бамбукът се използва за производството на разнообразни продукти – от мебели и дрехи до кухненски съдове и прибори. Неговата универсалност го прави отлична алтернатива на по-малко устойчиви или по-малко издръжливи материали.

Амоняк

Амонякът е химично съединение, съставено от азот и водород. Той представлява безцветен газ със силна, остра миризма. Амонякът се среща естествено в околната среда и се произвежда от хората за различни цели, като например в торове и почистващи препарати.

Основни източници на амоняк

Амонякът може да има както естествени, така и изкуствени източници. Основните източници включват:

  • Селскостопанска дейност – Използва се като тор в земеделието и се отделя при разлагането на органични вещества в почвата.
  • Индустриални процеси – Амонякът се произвежда за използване в производството на пластмаси, текстил и почистващи препарати.
  • Пречистване на отпадъци – Образува се като страничен продукт при пречистването на отпадъчни води и други органични отпадъци.
  • Естествени източници – Получава се при разлагането на органична материя, като животински и растителни остатъци.
  • Емисии от превозни средства – Може да се отделя в атмосферата в резултат на автомобилните газове.

Въздействие върху здравето и околната среда

Въпреки че амонякът има важни приложения, е необходимо внимателно управление на неговото производство и освобождаване, за да се минимизират потенциалните рискове за човешкото здраве и околната среда.

При ниски концентрации амонякът не представлява сериозна заплаха за здравето. Въпреки това, излагането на високи нива може да бъде вредно и да причини проблеми с дишането, дразнене на гърлото и кашлица. В тежки случаи може да доведе до увреждане на белите дробове или дори до смърт.

Амонякът е токсичен и за много растения и животни. Ако бъде освободен във въздуха или водата, той може да има негативни последици за околната среда. В атмосферата амонякът може да реагира с други химикали и да образува фини прахови частици, които допринасят за замърсяването на въздуха и могат да окажат неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве.

При работа с продукти, съдържащи амоняк, е важно да се спазват правилата за безопасност, за да се избегне случайно излагане. Ако имате притеснения относно експозицията си на амоняк, препоръчително е да се консултирате с медицински специалист.

Препоръчваме също:


Further sources:

[1] Pubchem

[2] European Environment Agency

Зимата е тук

Търсите начини да намалите разходите си за отопление, без да жертвате комфорта у дома?

Помислете за термостат! На пазара има различни опции, затова разгледайте нашата селекция по-долу и изберете надежден продукт.

Но колко точно можете да оптимизирате месечните си разходи?

Оптималната температура у дома е около 19°C. Всеки допълнителен градус увеличава разходите в зависимост от уреда. Според Европейската комисия намаляването на температурата само с 1°C може да намали енергийното потребление със 7%.

В зависимост от вашата страна това може да ви спести около 70 евро годишно за една средно голяма стая. А тъй като средната температура в домовете в ЕС е около 22°C, потенциалните спестявания могат да надхвърлят 200 евро годишно за едно жилище[1].

[1] Key energy saving actions in the EU: https://energy.ec.europa.eu/topics/markets-and-consumers/action-and-measures-energy-prices/playing-my-part_en

Десет идеи за устойчиви подаръци за близките ти

Коледа наближава!

Тази година искаме да ви вдъхновим да зарадвате близките си със смислени и въздействащи подаръци. Ето нашите топ 10 устойчиви идеи за подаръци:

  1. Многократна бутилка за вода – практичен и екологичен подарък, който намалява използването на пластмасови бутилки.
  2. Платнена торба за пазаруване – удобна и стилна алтернатива на найлоновите торбички.
  3. Растение – жив подарък, който освежава въздуха и придава уют. Например домашните градински системи за билки са чудесен избор за лесно отглеждане.
  4. Комплект от платнени салфетки – устойчиви и стилни, могат да се комбинират с красиви рингове за още по-изискана трапеза.
  5. Многократна чаша за кафе – перфектна за любителите на кафе. Бамбуковите чаши са устойчиви и елегантни – специални модели за чай или всякакви топли напитки.
  6. Комплект бамбукови прибори – идеални за готвене, издръжливи и лесни за почистване.
  7. Енергийно ефективен уред – LED крушка или душ с нисък разход на вода намаляват консумацията на енергия. Смарт осветление за невероятна новогодишна атмосфера.
  8. Персонализирана чаша за планински приключения – идеален подарък за любителите на природата.
  9. Комплект кутия за обяд и прибори от устойчиви материали – чудесен избор за хората в движение.
  10. Подаръчен ваучер за местен ресторант – подкрепете малкия бизнес и зарадвайте любимите си хора с вкусно преживяване.

Изберете подарък с грижа за природата и направете празника още по-специален!

Глобални инициативи за борба със замърсяването на въздуха

Поради въздействието си върху човешкото здраве и околната среда, борбата със замърсяването на въздуха е сред основните приоритети на организации и компании по целия свят. По-голямата част от необходимите мерки са заложени в институционални и национални политики, които се основават на научни изследвания и осигуряват рамка за действие както на отделните лица, така и на бизнеса. Представяме някои примери от три глобални организации:

ООН

ООН е въвела така наречените Цели за устойчиво развитие:  

Sustainable Development Goals | United Nations

Тяхната концепция е приложима за всички държави, независимо от ресурсите и доходите им. Борбата с климатичните промени и осигуряването на устойчиво бъдеще изискват глобални усилия. Целите обхващат не само околната среда, но и равенството на работното място, социалната сигурност, правосъдието и здравеопазването.

Световната здравна организация (СЗО)

СЗО е извършила мащабни изследвания върху влиянието на външното и вътрешното (битовото) замърсяване на въздуха. На база на тези проучвания организацията е определила „здравословни“ граници за повечето замърсители и праговете, при които те стават опасни. Според СЗО, днес 9 от 10 души дишат замърсен въздух, в който концентрациите на вредни вещества надвишават допустимите норми. Необходима е непрекъсната политика за подобряване на съответствието с тези норми и за повишаване на обществената информираност относно рисковете за здравето.

Европейската комисия

Европа има едни от най-строгите политики за индустриалните емисии. Компаниите са задължени да измерват своите емисии, да подават регулярни отчети и да се придържат към определени граници. В ЕС емисиите са ограничени до максимално допустимо ниво. Компаниите могат да търгуват с квоти за емисии – тези, които отделят по-малко, могат да продават своите неизползвани квоти на компании с по-високи емисии.

ЕС подкрепя усилията за намаляване на емисиите чрез оптимизиране на производствените процеси, модернизиране на оборудването и инсталиране на филтри. Въпреки това, съществуват емисии, които не могат да бъдат елиминирани по този начин, поради което компаниите търсят начини да ги компенсират. Един от подходите е инвестирането в устойчиви проекти и получаването на съответни сертификати.

Но дали засаждането на дървета в Африка прави въздуха в Германия по-чист? Макар този метод да е ефективен на теория, той не подобрява локалното качество на въздуха в индустриалните зони. Последиците от замърсяването – влиянието върху човешкото здраве, селското стопанство и качеството на водата – остават.

Не сме против търговията с емисии. Вярваме обаче, че са необходими допълнителни действия.

Източници:

  1. https://www.un.org/en/sustainable-development-goals
  2. https://www.who.int/health-topics/air-pollution#tab=tab_1
  3. https://ec.europa.eu/clima/eu-action/eu-emissions-trading-system-eu-ets_en

Ефектите на замърсяването на въздуха върху човешкото здраве и околната среда

Световната здравна организация (СЗО) определя замърсяването на въздуха като „замърсяване на вътрешната или външната среда от химичен, физичен или биологичен агент, който променя естествените характеристики на атмосферата.“ Почти 99% от хората по света дишат замърсен въздух, който е опасен за човешкото здраве, животните и растенията.

Източници на замърсяване
Голямата част от замърсителите са резултат от човешка дейност, като изгарянето на гориво в автомобилите, производството и потреблението на електроенергия, въздушния транспорт. В предходна статия разгледахме основните причини за замърсяването. Най-високи нива на замърсяване се наблюдават в урбанизирани и индустриализирани райони, където източниците на замърсяване са по-гъсто разположени. При висока концентрация на частици и газове, замърсяването става видимо под формата на смог и може дори да се усети по миризма. Хората с алергии често изпитват раздразнение в очите и дихателните пътища.

Какво следим?
Основните замърсители, които се проследяват, включват въглероден диоксид, озон и фини прахови частици (ФПЧ) PM2.5 и PM10, които причиняват дългосрочни здравословни проблеми. ФПЧ са сложна смес от различни газове и частици. Поради малкия си размер те лесно проникват в белите дробове, а оттам – в кръвообращението, увреждайки органи като белите дробове, кръвоносните съдове, сърцето и мозъка. Озонът на земната повърхност може да ускори формирането на тези частици, затова също се следи внимателно.

Въздействие върху човешкото здраве

ФПЧ PM2.5 и PM10 лесно навлизат в белите дробове и достигат кръвообращението. Това предизвиква имунен отговор, който често води до дразнене на дихателните пътища, особено при хора с астма или алергии. Докато имунната система се бори със замърсяващите частици, тя отслабва, което улеснява навлизането на вируси, пренасяни от частиците, и увеличава риска от заболявания.

В дългосрочен план различни органи се увреждат от химичните съединения, съдържащи се в замърсения въздух. В предишна статия разгледахме основните болести, причинени от замърсяването на въздуха.

Въздействие върху околната среда

Много от вредните газове допринасят за климатичните промени. Въглеродният диоксид, например, засилва парниковия ефект и води до по-високи атмосферни температури. Намаляването на използването на изкопаеми горива и преминаването към зелена енергия може да ограничи този ефект. Възобновяемите енергийни източници стават все по-достъпни, като много домакинства вече инвестират в собствени соларни панели.

Негативните последици се проявяват и върху почвата и растенията. Киселинността на почвата се увеличава, което затруднява растежа на културите и влияе отрицателно върху селското стопанство. Младите дървета оцеляват по-трудно, което води до намаляване на горските масиви и ограничава способността им да произвеждат кислород. Освен това, когато химичните съединения навлизат в почвата, те могат да достигнат до водните източници и да ги замърсят.

Всички тези процеси са свързани в един порочен кръг – намаляването на хранителните ресурси и растителността влияе върху животинските популации, като затруднява намирането на храна и убежище. Урбанизацията и обезлесяването, в комбинация с климатичните промени, изострят проблема. Все повече видове са застрашени от изчезване, а числеността на много популации продължава да намалява.

  1. https://www.who.int/health-topics/air-pollution#tab=tab_1
  2. https://education.nationalgeographic.org/resource/air-pollution

Какво убива 7 милиона души годишно?

Въздушното замърсяване не само влошава качеството на живота, но и допринася за развитието и прогресирането на сериозни хронични заболявания. Според данни от 2015 г. замърсеният въздух е отговорен за:

  • 21% от всички смъртни случаи, свързани със сърдечно-съдови заболявания;
  • 25% от смъртните случаи, причинени от исхемична болест на сърцето;
  • 24% от смъртните случаи, свързани с инсулти;
  • 27% от смъртните случаи, причинени от рак на белите дробове.
Снимка на Chris LeBoutillier: https://www.pexels.com/photo/photography-of-factory-929385/

Освен това, външното (околното) замърсяване на въздуха изглежда е значителен, макар и все още не напълно количествено оценен, рисков фактор за:

  • невроразвойни нарушения при деца;
  • невродегенеративни заболявания при възрастни.

Икономическата тежест на замърсяването на въздуха

Лошото качество на въздуха не само застрашава здравето, но води и до значителни икономически загуби, включително:

  • разходи за медицинско обслужване – приблизително 21 милиарда щатски долара в световен мащаб през 2015 г.;
  • загубена икономическа продуктивност в резултат на болести и преждевременна смърт;
  • разходи, свързани с деградацията на околната среда.

Какви са основните източници на замърсяване?

Основните причини за влошаването на въздушното качество включват:

  1. Бърза индустриализация и разширяване на мегаполисите
    В момента около 66% от световното население живее в урбанизирани райони, а този процент ще продължи да расте. Това създава нови предизвикателства в инфраструктурата, здравеопазването, градското планиране и опазването на околната среда. За индустрията това означава необходимост от устойчиви енергийни източници и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива.
  2. Увеличена употреба на моторни превозни средства
    С нарастването на градското население се увеличава и броят на автомобилите, което поставя нови предизвикателства пред транспортното планиране и качеството на въздуха.
  3. Интензивно земеделие и нарастваща нужда от храна
    За да се осигури достатъчно храна и стоки за растящото население, в селското стопанство се използват все повече пестициди и токсични химикали. Тези вещества реагират с въздуха, водата и почвата, което води до дълготрайно замърсяване с негативни последици както за човека, така и за природните екосистеми.

Замърсяването на въздуха е глобален проблем, който изисква спешни мерки на различни нива – от политики за опазване на околната среда до лични инициативи за намаляване на въглеродния отпечатък.

Източници:

Landrigan, Philip. (2016). Air pollution and health. The Lancet Public Health. 2. 10.1016/S2468-2667(16)30023-8.

Carlsten, Christopher,(2020).Personal strategies to minimise effects of air pollution on respiratory health: Advice for providers, patients and the public. European Respiratory Journal. https://doi.org/10.1183/13993003.02056-2019]

bg_BGBulgarian